Главное меню
Главная О сайте Добавить материалы на сайт Поиск по сайту Карта книг Карта сайта
Новые книги
Значко-Яворский И.Л. "Очерки истории вяжущих веществ " (Всемирная история)

Зельин К.К. "Формы зависимости в восточном средиземноморье эллинистического периода" (Всемирная история)

Юрченко А.Г. "Книга Марко Поло: записки путешественника или имперская космография" (Всемирная история)

Смоули Р. "Гностики, катары, масоны, или Запретная вера" (Всемирная история)

Сафронов В.А. "Индоевропейские прародины. " (Всемирная история)
Реклама
 
Библиотека истории
 
history-library.com -> Добавить материалы на сайт -> Археология -> Полесских М.Р. -> "Археология восточноевропейской лесостепи." -> 51

Археология восточноевропейской лесостепи. - Полесских М.Р.

Полесских М.Р. Археология восточноевропейской лесостепи. — Пенза, 2008. — 216 c.
Скачать (прямая ссылка): arheologiyavostochnoy2008.pdf
Предыдущая << 1 .. 45 46 47 48 49 50 < 51 > 52 53 54 55 56 57 .. 74 >> Следующая


Настоящото изследване представя допълнителни доказателства за една интересна хипотеза, лансирана напоследък в историческите среди

- тази за „древността на българската държавност в Европа“, датираща към II в. сл. Хр. Извън неакадемичните постановки относно „детство-то“ на българите, отнасяно в митологични времена отвъд Потопа, тряб-ва да кажем, че в тази хипотеза има своите исторически основания. За да я верифицираме ще подходим от привидно далечен на досегашните

151
изследователски постановки ъгъл, като проследим и анализираме те-зите за произхода, прародината и разпространението на любопитната практика на т.нар. изкуствена деформация на черепа.

По общоприета дефиниция изкуствената деформация на черепа представлява морфологична промяна на формата му вследствие външ-ни влияния. Бива преднамерена и непреднамерена.1

Обичаят е познат в твърде широк географски ареал и има различен, културно детерминиран смисъл. Така например в Перу само царят и висшата аристокрация деформирали главите си, подчертавайки по този начин своя елитарен социален статус. Подобно явление се наблю-дава и в Египет. Понякога деформацията изтъквала полови различия и се практикувала само у жените (о. Борнео) или само от мъжете (Кавказ, Перу, Патагония).2 В други случаи тя вероятно е служела за подчер-таване на определена етническа принадлежност.3 Така например през средните векове хорезмийците съзнателно деформирали главите си, за да се отличават от своите северни съседи - тюрките.4

Подбудите за деформация може да бъдат и чисто естетически.5 Известно е, че германските племена гепиди, алемани, бургунди и ланго-барди са практикували този обичай, предимно сред жените.6 На тази база А. Шлиц твърди, че подобен род деформация е непреднамерена и е свързана с пристягането на превръзки за коси.7

Малцина изследователи са посветили усилията си на търсене ар-хетипните корени на обичая. Прието е да се смята, че той се появява в Средна Азия, където по последни данни се локализира и прародината на древните българи.

Според главно руски специалисти най-старите деформирани черепи на азиатския континент са принадлежали на прототунгуските племена, живели през неолита в Североизточен Китай.8 В края на 40-те години на ХХ в. антрополозите издигат тезата, че обичаят на изкустве-

1 Боев, П. Върху изкуствената деформация на главата. - Известия на

Института по морфология. Т. 2, С., 1957, с. 263.

2 Пак там., с. 265.

3 Кондова, Н. и Сл. Чолаков. Антропологични данни за етногенезиса

на ранносредновековна популация от Североизточна България. - Българска етнография, 1992, № 2, 61-67

4 Ходжайов, Т. Обычай преднамереной деформации головы в Средней Азии. - Сб. Антропологические и этнографические сведения о населении Средней Азии. М., 2000, с. 25.

5 Боев, П. Върху изкуствената деформация..., с. 264.

6 Пак там, с. 276.

7 Schliz, A. Kunstlich deformierte Schadel in Germanischen Reichengrabern. - Acta Archaeologica, III, 1905.

8 Боев, П. и др. Изкуствената деформация на главата като етнодиференциращ белег. - Българска етнография, 1987, №1, с. 34.

152
ната деформация се разпространява от изток на запад и е свързан с дви-жението на хуните.9 Натрупването на допълнителен антропологичен материал, обаче, подлага на съмнение тази теория. На територията на Бактрия, в басейна на горното и средното течение на р. Амударя оби-чаят е познат от II в. пр. Хр., като числото на деформирани черепи сред градското население достига до 70 %. В Ташкентския оазис пък кръго-вата деформация преобладава сред скотовъдни племена, като достига до 50 % (некрополите Янгиюл, Вревски, Кавардан, Ангрен и др.).10 Ето някои конкретни факти от територията на Ферганската долина:

• Некропол Актам (V-III в. пр. Хр.) - Разположен е на 9 км южно от Фергана. Характеризира се с брахикранен антропологически тип. Налице е един случай на кръгова деформация.

• Некропол Суфан (V-III в. пр. Хр.) - Също близо до Актам. Принадлежи на брахикрани. Налице е конусовидна деформация.

• Кунгайски некропол (V-III в. пр. Хр.) - Разкрит близо до Актам. Оставен от земеделско население, брахикрани-европеиди. Следи от деформация.

• Некропол Яздепе (V-IV в. пр. Хр.) - Погребение на долихокран-европеид със следи от кръгова деформация. 11

Откъде и как прониква обичаят на деформацията на главата в Сред-на Азия не е ясно. Сигурно е едно - той е известен в тези територии далеч преди появата на хуните.12

Така достигаме до вторият проблемен въпрос, който все още не е намерил своя задоволителен отговор - как се разпространява този обичай на европейска територия? „С придвижването си на запад -твърдят руските учени - прототунгусите и прототюрките пренасят обичая и в Европа“. Според други проучватели това става в резултат на сарматски миграции.13 Появата на деформацията на територията на Унгария пък традиционно се свързва и с установяването там на аварите.

За да потърсим прецизно разрешение на създадения казус ще започнем по-отдалеч. Известно е, че през средносарматския период (I-II
Предыдущая << 1 .. 45 46 47 48 49 50 < 51 > 52 53 54 55 56 57 .. 74 >> Следующая
 

Авторские права © 2013 HistoryLibrary. Все права защищены.
 
Книги
Археология Биографии Военная история Всемирная история Древний мир Другое Историческая география История Абхазии История Азии История Англии История Белоруссии История Великобритании История Великой Отечественной История Венгрии История Германии История Голландии История Греции История Грузии История Дании История Египта История Индии История Ирана История Ислама История Испании История Италии История Кавказа История Казахстана История Канады История Киргизии История Китая История Кореи История Малайзии История Монголии История Норвегии История России История США История Северной Америки История Таджикистана История Таиланда История Туркистана История Туркмении История Украины История Франции История Югославии История Японии История кавказа История промышленности Кинематограф Новейшее время Новое время Социальная история Средние века Театр Этнография Этнология